намушило

Речник на българския език

1. намушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намушило е производна форма на намуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намушило е производна форма на намуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).