намушили

Речник на българския език

1. намушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намушили е производна форма на намуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намушили е производна форма на намуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).