намушила

Речник на българския език

1. намушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намушила е производна форма на намуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

намушила е производна форма на намуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).