намушил

Речник на българския език

1. намушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушил е производна форма на намуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намушил — мин. деят. св. прич. м. р.

намушил е производна форма на намуша (мин. деят. св. прич. м. р.).