намушели

Речник на българския език

1. намушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намушели е производна форма на намуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намушели е производна форма на намуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).