намусил си

Речник на българския език

1. намусил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намусил си е производна форма на намуся се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намусил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намусил си е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).