намусил е

Речник на българския език

1. намусил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намусил е е производна форма на намуся се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намусил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намусил е е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).