намусило е

Речник на българския език

1. намусило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намусило е е производна форма на намуся се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намусило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намусило е е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).