намусило

Речник на българския език

1. намусило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намусило е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намусило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намусило е производна форма на намуся се (мин. деят. св. прич. ср. р.).