намусили

Речник на българския език

1. намусили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намусили е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намусили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намусили е производна форма на намуся се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).