намусила

Речник на българския език

1. намусила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намусила е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намусила — мин. деят. св. прич. ж. р.

намусила е производна форма на намуся се (мин. деят. св. прич. ж. р.).