намусил

Речник на българския език

1. намусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намусил е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намусил — мин. деят. св. прич. м. р.

намусил е производна форма на намуся се (мин. деят. св. прич. м. р.).