намусеният

Речник на българския език

1. намусеният — м. р. пълен член

намусеният е производна форма на намусен (м. р. пълен член).

2. намусеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

намусеният е производна форма на намуся се (мин. страд. прич. м. р. пълен член).