намусвало

Речник на българския език

1. намусвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намусвало е производна форма на намусвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намусвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намусвало е производна форма на намусвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намусвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намусвало е производна форма на намусвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намусвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намусвало е производна форма на намусвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).