намусвал

Речник на българския език

1. намусвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намусвал е производна форма на намусвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намусвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намусвал е производна форма на намусвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намусвал — мин. деят. св. прич. м. р.

намусвал е производна форма на намусвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намусвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намусвал е производна форма на намусвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).