намръщил си

Речник на българския език

1. намръщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намръщил си е производна форма на намръщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намръщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намръщил си е производна форма на намръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).