намръщил

Речник на българския език

1. намръщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намръщил е производна форма на намръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намръщил — мин. деят. св. прич. м. р.

намръщил е производна форма на намръщя (мин. деят. св. прич. м. р.).