намръщвал съм

Речник на българския език

1. намръщвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намръщвал съм е производна форма на намръщвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намръщвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намръщвал съм е производна форма на намръщвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. намръщвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намръщвал съм е производна форма на намръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).