намръщвал си

Речник на българския език

1. намръщвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намръщвал си е производна форма на намръщвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намръщвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намръщвал си е производна форма на намръщвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. намръщвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намръщвал си е производна форма на намръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).