намръщва

Речник на българския език

1. намръщва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намръщва е производна форма на намръщвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намръщва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намръщва е производна форма на намръщвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намръщва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намръщва е производна форма на намръщвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).