намокрял

Речник на българския език

1. намокрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намокрял е производна форма на намокрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намокрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намокрял е производна форма на намокрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намокрял — мин. деят. св. прич. м. р.

намокрял е производна форма на намокрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намокрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

намокрял е производна форма на намокрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).