намокрело

Речник на българския език

1. намокрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намокрело е производна форма на намокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намокрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намокрело е производна форма на намокря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).