намокрела

Речник на българския език

1. намокрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намокрела е производна форма на намокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намокрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намокрела е производна форма на намокря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).