намножил е

Речник на българския език

1. намножил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намножил е е производна форма на намножа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намножил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намножил е е производна форма на намножа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).