намножило

Речник на българския език

1. намножило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намножило е производна форма на намножа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намножило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намножило е производна форма на намножа (мин. деят. св. прич. ср. р.).