намисляло

Речник на българския език

1. намисляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намисляло е производна форма на намислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намисляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намисляло е производна форма на намислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намисляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

намисляло е производна форма на намислям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намисляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намисляло е производна форма на намислям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).