намисляла

Речник на българския език

1. намисляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намисляла е производна форма на намислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намисляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намисляла е производна форма на намислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. намисляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

намисляла е производна форма на намислям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. намисляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намисляла е производна форма на намислям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).