намислил си

Речник на българския език

1. намислил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намислил си е производна форма на намисля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намислил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намислил си е производна форма на намисля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).