намислил е

Речник на българския език

1. намислил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намислил е е производна форма на намисля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намислил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намислил е е производна форма на намисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).