намисли

Речник на българския език

1. намисли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намисли е производна форма на намисля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намисли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намисли е производна форма на намисля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намисли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намисли е производна форма на намисля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. намисли — повелително наклонение, ед. ч.

намисли е производна форма на намисля (повелително наклонение, ед. ч.).