намислел

Речник на българския език

1. намислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намислел е производна форма на намисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намислел е производна форма на намисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).