наминавал

Речник на българския език

1. наминавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наминавал е производна форма на наминавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наминавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наминавал е производна форма на наминавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наминавал — мин. деят. св. прич. м. р.

наминавал е производна форма на наминавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наминавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наминавал е производна форма на наминавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).