намечтава

Речник на българския език

1. намечтава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намечтава е производна форма на намечтавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намечтава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намечтава е производна форма на намечтавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намечтава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намечтава е производна форма на намечтавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).