наметете

Речник на българския език

1. наметете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наметете е производна форма на намета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наметете — повелително наклонение, мн. ч.

наметете е производна форма на намета (повелително наклонение, мн. ч.).