намете

Речник на българския език

1. намете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намете е производна форма на намета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намете е производна форма на намета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намете е производна форма на намета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).