наместяше

Речник на българския език

1. наместяше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наместяше е производна форма на наместям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наместяше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наместяше е производна форма на наместям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).