наместят

Речник на българския език

1. наместят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наместят е производна форма на наместям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наместят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наместят е производна форма на наместя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).