наместял е

Речник на българския език

1. наместял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместял е е производна форма на наместям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наместял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместял е е производна форма на наместям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наместял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместял е е производна форма на наместям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).