наместяло си

Речник на българския език

1. наместяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наместяло си е производна форма на наместям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наместяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наместяло си е производна форма на наместям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. наместяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наместяло си е производна форма на наместям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).