наместяло е

Речник на българския език

1. наместяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместяло е е производна форма на наместям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наместяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместяло е е производна форма на наместям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наместяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместяло е е производна форма на наместям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).