наместяло

Речник на българския език

1. наместяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместяло е производна форма на наместям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наместяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместяло е производна форма на наместям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наместяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наместяло е производна форма на наместям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наместяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наместяло е производна форма на наместям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).