наместяла

Речник на българския език

1. наместяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наместяла е производна форма на наместям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наместяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наместяла е производна форма на наместям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наместяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

наместяла е производна форма на наместям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наместяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наместяла е производна форма на наместям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).