наместял

Речник на българския език

1. наместял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместял е производна форма на наместям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наместял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместял е производна форма на наместям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наместял — мин. деят. св. прич. м. р.

наместял е производна форма на наместям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наместял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наместял е производна форма на наместям (мин. деят. несв. прич. м. р.).