наместил си

Речник на българския език

1. наместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наместил си е производна форма на наместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наместил си е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).