наместило

Речник на българския език

1. наместило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместило е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наместило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наместило е производна форма на наместя (мин. деят. св. прич. ср. р.).