наместили

Речник на българския език

1. наместили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наместили е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наместили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наместили е производна форма на наместя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).