наместила

Речник на българския език

1. наместила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наместила е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наместила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наместила е производна форма на наместя (мин. деят. св. прич. ж. р.).