наместил
1.
наместил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наместил
е производна форма
на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наместил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наместил
е производна форма
на наместя (мин. деят. св. прич. м. р.).