наместил

Речник на българския език

1. наместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наместил е производна форма на наместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наместил — мин. деят. св. прич. м. р.

наместил е производна форма на наместя (мин. деят. св. прич. м. р.).