намести

Речник на българския език

1. намести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намести е производна форма на наместя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намести е производна форма на наместя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намести е производна форма на наместя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. намести — повелително наклонение, ед. ч.

намести е производна форма на наместя (повелително наклонение, ед. ч.).