наместело

Речник на българския език

1. наместело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наместело е производна форма на наместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наместело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наместело е производна форма на наместя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).